Храм „Свети Георги“ – ротонда

Храм „Свети Георги“ - ротонда„Свети Георги“ е православен храм, построен в късната античност в архитектурната форма на ротонда, в София, България. Намира се във вътрешния двор между сградите на хотел Балкан и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана за най-старата запазена сграда в града, тя е построена в началото на IV век, не по-късно от времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики. В храма се извършва ежедневно православно богослужение на древния литургически език на православните славяни – старобългарски, като песнопенията се изпълняват в характерното за древната православна църква – източно църковно пеене, известно като българско и византийско.

Ротондата е по римски внушителна, но съобразена с мащаба на града и е част от голям античен имперски комплекс сгради от 3 век усъвършенстван и в началото на 4 век при Константин Велики, устройвана е и в 6 век при император Юстиниян Велики. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план с 6 зали. В ротондата се влизало през два вестибюла – първия овален (изчезнал, днес върху него е хотела) и втория кръстовиден (запазени са стените му) Четири едри пиластъра, изградени в четирите ъгъла на вътрешното почти квадратно пространство, доказват кръстовидното му полуцилиндрично сводесто покритие.

Вторият вестибюл води към трително преддверие, двата му странични дяла – към фланкиращи главното кубично тяло правоъгълни помещения с абсиди (свързани с главната зала със засводени входове, покривните сводовете на които не са оцелели) и централния – към самата ротонда, която представлява централно-куполен градеж с кръгъл план върху квадратна основа с 4 полукръгли ниши в ъглите и квадратна екседра на изток към античната улица. Куполът стъпва върху барабан пробит от осем цилиндрични прозореца и се издига на 13,70 м от пода. Широка е 9,50 м в диаметър. В общата архитектурна композиция на целия ансамбъл, ротондата е най-високата и най-внушителна монументална доминанта. Вътрешното пространство е реализирано с простота и едрина на формите и обемите. Квадратното олтарно помещение, четирите симетрично разположени ниши, главният вход на западната стена и няколко издължени прозореца усилват впечатлението на пространствена едрина. Полукръглите ниши са оформени диагонално симетрично.

Източните ниши са по-големи от западните, но последните са по-високи. Формата на източните ниши надвишава полукръга и е подковообразна. В тях са вградени по един полукръгъл малък басейн с радиус 1,40 м. Дъното на басейна е с 50 см по-ниско от пода, а горната му част е 50 см издигната над пода. Подът на ротондата е бил изграден върху стълбчета образуващи т.н. хипокауст.

Хипокаустната система се състои от четвъртити стълбчета, изградени от почти квадратни тухли (20 на 30 см големи) на дълбочина 1,35 м под подовата основа, стъпили направо върху земята на разстояние от 50 см до 1 м, отгоре били свързани и образували успоредни аркади. Хипокаустът е и вентилационна система построена поради силната подпочвена влага. Куполът на ротондата е разрушаван два пъти.

Възможни причини за това са: земетресения предвид високата сеизмичност на района на София, ерозия в годините и от климата или варварските нашествия на вестготи в края на IV в. и хуни през V в., от които градът и архитектурният ансамбъл силно пострадали, но не и при включването на Сердика в българската държава в 809 г., когато след кратка обсада ключовете на града са предадени на кан Крум доброволно от първенците му без той да е щурмуван от българския владетел.

Пространствената композиция на Ротондата въздейства силно монументално по римски, особено интериорът й, макар с липсващи днес мраморни облицовки. Внушението е подобно на това в римо-византийския храм Сан Витале в Равена, въпреки по-малките, добре съобразени с мащаба на Сердика, размери на софийския паметник.