Националният археологическият институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ( (1474 г.) Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III
НАИМ-БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421–1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г.
Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена. Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900–1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда.
През 1938–1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993–1994 г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005 г.
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ Ротонда Свети Георги и катедралата Света София, ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.